Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян (МНХЗПИ) е уникален за страната и е единственият, в чиито експозиции в детайли са показани както занаятчийските изделия, така и инструментариумът, различните форми и функционалното предназначение на изделията и разнообразните техники за украса.

Помещава се в първата следосвобожденска обществена сграда в Троян – отначало училище, а по-късно и община, построена през 1881 г. от тревненския майстор Уста Генчо Кънев.

В десет зали са представени експонати от най-характерните за Троянския край занаяти – грънчарство, горянство, бъкличарство, бъднарство, дърворезба, ковачество, медникарство, тъкачество, абаджийство, мутафчийство и калпакчийство.

Водещо място в експозицията има троянската битова керамика, разположена на целия първи етаж на музея. Хронологически е проследено историческото й развитие от керамичния неолит до Възраждането. Проследено е зараждането и развитието на троянската шарка до оформянето на Троянската керамична школа. Специално място е отделено на рисуваната с цветни ангоби керамика, повлияна от стенописите на Захарий Зограф в Троянския манастир, както и на началните стъпки на троянското грънчарско училище и правената от неговите възпитаници калъпена керамика.

Второ поле за творчески изяви на троянските майстори са дървообработващите занаяти. Тръгнали от горянската брадва – кривица, свредела и изнималото, с които балканджията прави утилитарните си битови предмети, те преминават през водния, крачнно-ремъчковия струг и стигат до църковната дърворезба, която с великолепните си произведения слага венец на традиционния им майсторлък. Допълнителна информация дават показаните инструменти и занаяти като бъднарство, бъкларство, пирография.

В залата на резбата и иконописта могат да се видят копия на части от иконостасите в Троянския манастир, църквата "Св. Никола". Иконописта е представена чрез домашно изработените икони — единични, диптиси и триптиси, както и от творчеството на професионалния иконописец Пенчо х. Найденов (1800-1886 г.).

В залата на металообработващите занаяти са показани ковачеството, медникарството, златарството и оръжейничеството. Майсторите ковачи изработват предимно предмети за бита и селскостопански инструментариум. С отделни майстори в Троян и чаршията в Ново село е представено златарството. Показаните произведения на традиционното тъкачество са предназначени за облекло, уредба на жилището, битова употреба. Това са козяците, шарените черги, троянските "вързани" китеници, килимените черги "на ножове". Изложени са и мутафчийски произведения. Мутафчийството е занаят, свързан с транспорта. Майсторите мутафчии произвеждали въжа, чували, дисаги, торби и покривала за добитък (чулове) от козина на вертикален тъкачен стан.

Акцент в тази зала е станът за колани. Женският колан (зуница) е между най-типичните представители на коланите, тъкани с една много старинна техника, наречена на кори, каквито са характерни за цяла Северна България и Стара планина. Плевенско и Ловешко са център на тази тъкачна техника и на най-съвършените в художествено отношение образци от такива колани.

Последната зала на музея показва произведенията на майсторите от последните десетилетия на ХХ век.

Неповторима атмосфера на музея придават макетът на възрожденската троянска чаршия, възстановките на автентична грънчарска работилница от края на XIX век, крачно-ремъчковият бъкличарски струг, интериорът на възрожденския троянски дом. Те ни пренасят в отдавна забравени времена. Освен постоянната експозиция в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства се представят и временни изложби с разнообразна тематика. Музеят предлага на своите гости и различни услуги – посещение на грънчарска работилница, демонстрации на иконопис и дърворезба. Това е още един начин гостите да се потопят в атмосферата на град Троян.

Експозиция "Възраждане" се намира в реставрираната сграда на турския конак, построена през от 1868г.  В нея чрез снимки, предмети и документи се проследява историята и участието на троянци в революционните борби по време на Възраждането, Априлската епопея под Мара Гидик и Освободителната война. 

Вниманието привличат макетите на Взаимното училище, строено около 1847 г., на "Жълтото училище", издигнато само за шест месеца от майсторите на Уста Генчо Кънев, на църквата Св. Параскева, вдигната през 1835 г, на хана на Василчо (където на 7 октомври 1871 г. Васил Левски създава Троянския революционен комитет).

В експозицията е показан оригиналният къс от знамето на Троянския революционен комитет, извезано от Марко Иванов Марковски през 1875 г. по проект на Тома Хитров – войвода и фотограф, чийто родов корен е от Троянско.

Тук може да се види каушът (затворническа килия), възстановен по описанието на Захари Стоянов в неговите "Записки по българските въстания".

Къща "Иван Хаджийски" - родният дом на социолога и публицист Иван Хаджийски, основоположник на социалнопсихологическата школа в България. Автор е на изследванията "Бит и душевност на нашия народ" и "Оптимистична теория за нашия народ".  Къщата се намира на главната улица в града. Чрез документална експозиция и предмети на бита, се разказва за личността на Хаджийски и се пресъздава атмосферата на неговото време.

Допълнителни услуги, предлагани в Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства: 

"Добавена реалност" - Изградени са вътрешна интернет мрежа и сайт, в който се съдържат мобилни приложения. Чрез личното си мобилно смарт устройство (телефон или таблет) посетителят получава достъп до приложенията, показващи технологичните процеси на изработване и украсяване на занаятчийските изделия, заложени във вътрешната мрежа. За тези, които не разполагат със собствено смарт устройство, срещу минимална такса се предоставят таблети, с които могат да използват услугата.

 „Музей в куфар” - Това е детска мобилна образователна програма, поднесена под формата на тематична презентация, позволяваща на децата да се запознаят народни обичаи и традиции и да се докоснат до тематично подбрани музейни експонати. По желание се изготвят подходящи програми и за възрастни. 

Работно време за периода м. Октомври – м. Март:

• Понеделник – Петък: от 09.00 до 17.00 часа
• Събота: от 10.00 до 15.00 часа
• Неделя – почивен ден

Работно време за периода м. Април – м. Септември:

• Всеки ден: от 09.00 до 17.00 часа

Входни такси: Деца до 7 години – безплатно, ученици, студенти и пенсионери  – 3.00 лв., възрастни – 6.00 лв., вход за посетители със специални потребности - 1.00лв. семеен билет (семейство с деца)- 12.00лв.  беседа (кратка) – 10.00 лв., беседа на чужд език - 50.00 лв.      дълга беседа (само за групи) – 30.00 лв., за групи с 20 и над 20 души – възрастни- 4.00лв., ученици, студенти и пенсионери- 2.00лв.

*В централната музейна сграда има монтирана платформа за хора с увреждания, която осигурява достъпна архитектурна среда до втория етаж на музейната експозиция

Входни такси за експозиции “Възраждане” и “Троянски живописци” в сграда Конак: възрастни - 4.00 лв. Беседа- 10.00 лв. 

Комбиниран билет при посещение на двата обекта (Музей и Конак):

 възрастни – 9.00 лв. ученици, студенти и пенсионери – 6.00 лв.

 Контакти: тел: 067062063  Мобилен телефон: 0878 66 87 89

WEB сайт: www.troyan-museum.com

email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. ; Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. ; Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.