История

Археологически разкопки свидетелстват, че районът на днешната община Троян е бил населен още през палеолита. През бронзовата епоха по течението на река Азамус (Осъм) се заселват траки. От този период са намерени многбройникерамични и бронзови съдове, оръжия от желязо, накити.

Следващият значим период в развитието на Троянския край е свързан превръщането на българските земи в римска провинция. От тогава датират останките от римския път ,,Виа Траяна“ (2-5 в. сл. Хр.), свързвал Дунав и Бяло море, и изградените по неговото протежение охранителни съоръжения – крепостта ,,Состра“ ( в землището на днешното с. Ломец), крайпътните станции ,,Ад Радицес“ (местността ,,Шамака“, с. Бели Осъм) и ,,Монтемно“ (местност ,,Беклемето“, Троянски проход).

Пътят, построен от император Траян, наистина потъва в забвението на отминалите столетия, но край него обитателите на земите от двете страни на планината отъпкват Троянската пътека, която предшества прокарването на най-високия старопланински проход – Троянския.

През 15 в. в началото на прохода възниква крайпътното селище Троян. За произхода на името му съществуват много хипотези, които го извеждат ту от названието на древен славянски бог, ту от името на римския император Траян, оставил значими строежи по тези земи.

В началото на османското владичество там се заселват българи от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско. През първата половина на 19 век в Троян процъфтяват занаятите. Водещо е грънчарството, което постепенно създава уникалната и до днес Троянска керамична школа.

В началото на 19 в., тогавашната, все още селска община, на няколко пъти става жертва на кърджалийски нападения. Този факт и многобройните трудности и ограничения, създавани от турските управници, не пречат на местното население да прояви своя буден балканджийски дух и Троян бързо се утвърждава не само като занаятчийски център, но и като локално селище на просвета и култура – не на последно място и благодарение на решаващата роля на близкия Троянски манастир ,,Успение на Св. Богородица“. В него, през 1871 г., Васил Левски основава и таен революционен комитет. През 1877 г., в разгара на Руско-турската освободителна война Троян е опожарен от отстъпващите турски войски.

В годините след Освобождението Троян се превръща в проспериращ балкански град, който не само съхранява и развива традициите, наследени от миналото, но днес може да се похвали като национален център на занаятите, дървообработването и мебелното производство, фармацията и др.

Месечен бюлетин

Анкета

Моля попълнете нашата анкета.

© 2018 - 2021 Община Троян - Информационно-културен център. Всички права запазени.