В естетиката на Хегел има един интересен образ на „снетото съзерцание”: момчето се сближава с природата, докато хвърля камъни в реката и се възхищава на образуващите се по повърхността ѝ кръгове. Ала от един момент нататък момчето започва да вижда в реката тъкмо собственото си дело.

Творбите носят особена вътрешна сила, която ни тласка към нови измерения на символични пространства, форми, цветове, емоции. Всеки импулс възникнал в душата на авторите се претворява в нови форми и цветове, които провокират в нас различни душевни състояния. Художниците са артисти в пълния смисъл на думата. Експериментаторският им дух ги отвежда на различни етапи на съзиданието.

Онова, което вълнува Валентин Щинков и Иван Хаджийски  си остава скрито под повърхността, под материята. Техният вечно търсещ артистичен дух и дълбока чувствителност ще продължават да изненадват, разкривайки непознати страни от една творческа вселена с висок художествен хоризонт, стъпили здраво върху големите камъни по своя път.