Тържества в с.Чифлик и хижа "Хайдушка песен" по случай 149 години от Априлската епопея.

"Настане вечер - месец изгрее.
Звезди обсипят свода небесен;
Гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!"
"Сърцето на Балкана", нашия Троянски регион и днес е притегателна национална средищна точка за много родолюбиви Българи от близо и далеч!
След десетилетно прекъсване на една утвърдена историческа традиция, тази година, на 7/8 юни 2025 г. (събота и неделя), членовете на Клубът на Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва от Войските на Министерството на транспорта и Висшето Военно Транспортно Училище "Тодор Каблешков" - София, ще вземат ярко участие в традиционните, организирани от Кметско наместничество и Община Троян, Каблешкови възпоменателни дни.
Добре известно е, че Тодор Каблешков е революционерът дал началото на еманацията на национално-освободителните борби - Априлското въстание на 20-ти април 1876 г. в Копривщица и е автор на прословутото "Кърваво писмо". Известен е и неговия боен път из Родината, в частност и в нашия Троянски край.
Тодор Лулчев Каблешков е роден на 1 (13) януари 1851 г. в Копривщица. Отличник в Копривщица и в Пловдив (въпреки, че отрано остава полусирак), той завършва най-престижния за времето си, френски лицей, не къде да е, а в столицата на империята - Цариград. Още в Белово, Тодор Каблешков развива активна просветна и революционна дейност. Неговото огнено слово и темперамент, предаността му към своя поробен народ, чистотата на чувствата му, пленяват сподвижниците. Посещава София, Самоков, Татар Пазарджик и други градове. За отбелязване е, че основава революционен комитет дори и далеч - в Пирот, който Български град и днес, като част от т. нар. "Западни покрайнини", паднали жертва на зловещия несправедлив Антантски Ньойския диктат от 1919 г., продължава да е извън националните ни предели. Каблешков проявява голяма енергия, смелост и организаторски способности в подготовката и в хода на Априлското въстание. Заедно с Панайот Волов ръководи чета за развитие на въстанието в района на Копривщица. След зверското потушаване на въстанието от вековния турски поробител, начело на дружина от смели въстаници се изтегля през Балкана. По злощастно стечение на обстоятелствата, изненадващо, след сражение, е заловен от турците. Пътят към безсмъртието му преминава последователно през: Троян, Ловеч, Търново и накрая Габрово, където на 16-ти юни 1876 г., се пренася в жертва пред олтара на Отечеството.
Неговият живот, дейност на ползу Роду, всеотдайна любов към Отечеството, героизъм и саможертва, са неизчерпаем пример за подражание и за родолюбиво възпитание!
Как да не се съгласим с онази стародавна максима, че "Трудните времена раждат силни хора"?!?
По-малко известно за широката съвременна и по-млада гражданска публика е, че Каблешков по професия е железничар, по-конкретно телеграфист по Барон-Хиршовата железница и всъщност е първият Българин, назначен на длъжност Началник железопътна гара. Служи последователно в жп гарите Одрин, Пловдив и Белово. Изпъква със своята висока образованост, нравственост и култура, с бързото и отлично усвояване на елитната нова тогава комуникационна железопътна специалност.
Затова, резонно и съвсем естествено, с Указ No: 671 от 22.09.1967 г. на Държавния съвет на НР България, във връзка с достойното отбелязване на предстоящата 90-та годишнина от Освобождението от турско робство на България, на тогавашния военизиран Полувисш Железопътен Институт - София е оказана високата национална чест да носи патронното име на Тодор Каблешков. Претърпяла редица метаморфози и преобразувания, през 1984 г., Железничарската "Алма Матер" се надгражда, развива, прераства и извисява във Висше Военно Учебно Заведения, но продължава с чест, достойно и гордост, и така и понастоящем, да носи героичното име на Тодор Каблешков. А рождената дата на Тодор Каблешков - 13-ти януари е свято честван Патронен празник на Училището.
От тези исторически недра произлиза и неразривната връзка, вечно живите традиции, пиетета, както на възпитаниците, така и на офицерите, командирите и професорско-преподавателския състав от любимото Железопътно училище със свещеното име на Тодор Каблешков.
През 1998 г., Училището (тогава все още висше военно учебно заведение), участва активно в Каблешковите възпоменания, тук в с. Чифлик.
Така например, то участва в провеждането на историческата възстановка "жива картина" на трагичните събития на самото място на сражението (днес възстановките вече не се провеждат там, на "оригиналното" историческо място, защото попадат в чертите на Национален парк "Централен Балкан", а се провеждат на бюст-паметника, разположен непосредствено над хижа "Хайдушка песен").
С параден разчет от училищния военен духов оркестър, венценосци и почетен караул, Училището участва в откриването на централния Каблешковски монумент на центъра на с. Чифлик.
Училището редовно участва в гарнизонни прояви, свързани с житейския и бойния път на Каблешков, и в други населени места, сред които: родната Копривщица, Белово, София и др.
Днес, след десетилетия, вече в навечерието на 175-тата годишнина от рождението и 150-тата годишнина от Безсмъртието на на Тодор Каблешков, тук в Троянско, отново са ветераните от строя, курсантите, офицерите и сержантите от Училището и от Войските. Със своите светли вдъхновяващи спомени от неповторимата курсантска младост, с неувяхващия си боеви Каблешковски дух, верни словата от положената свещена воинска клетва към Род и Родина!
С благодарност към родолюбивите местни жители от с. Чифлик и Троянско. С признателност за съхраняването на искриците, паметта и светлия пример на националните ни герои, история и гордост!Примери за смелост, мъжество, себеотрицание и саможертва, така нужни нам и днес!
Нека на Християнска Православна "Черешова" Задушница (07.06.2025 г., събота), да паднем на колене, да сведем глави и да замълчим в минута мълчание пред героите, пред Патрона ни Тодор Лулчев Каблешков!
На 07.06.2025 г., се навършват и точно 23 години от кончината на нашия генерал, Човекът, дългогодишния авторитетен и обичен Началник на ПЖИ "Тодор Каблешков", извисил го до статут на ВНВТУ "Тодор Каблешков" - генерал-майор доц. д-р хон. кауза Григор Жотев. Почивай в мир, Генерале!
Нека нашия днешен земен поклон, бъде най-свидния земен израз на свети чувства, що питаем към сияйната слава и безсмъртна памет на Героите!
Поклон, дълбок поклон!
Никои не е забравен и нищо не е забравено!
Вечна и светла памет, наши Български юнаци!
Винаги зелени светофори пред предаността, всеотдайността и героизма за Родината и пред светлата памет за нашите герои!
С Нами Богъ!Да живее България!!!
Да развеем отново гордо нашия Български национален трибагреник!

"Един завет оставили с нам дедите –
велик завет, написан с кървав меч:
„Деца, на родний край пазете си земите
от подъл враг, кат' зеницата на очите
бранете ги от близо и далеч!"

6-ти юни 2025 г.,
Троян

о. з. лейт. инж. Георги Стайковски