На 20 юни от 18.00 часа се открива изложбата „70 реверберации на времето” на художника Стефан Мичев.
Той се ражда през 1955-та, в годината, в която в нашата болница наред с него изплакват режисьорът Ники Акимов, директорът на ИЧС проф. Мария Григорова, проф. Миховски, успешният бизнесмен Минко Топалов, много известни троянски лекари, архитекти, инженери. Шеговито казва,че е горд, защото същата година някъде по света се раждат някои други бележити личности, като Бил Гейтс, Стив Джобс, Ерик Шмит, Eрик Ван Хален, Ангъс Йънг, Майкъл Шенкър и други.
Неговата детската мечта е да кандидатства в художествената гимназия в София или да стане шофьор. Но и двете са категорично отхвърлени, тъй като родителите винаги имат амбиции различни от тези на децата си. Великодушно му предлагат Керамичното училище, което по онова време няма последващия и днешния ореол. Затова той избира СПГ „Васил Левски“. Там изявата му като художник продължава с отговорната задача по изработването на стенлисти посветени на трезвеността и разни празници, както и участие в общоучилищни конкурси. Ученическата му картината „Инженери около конструкторско бюро“ спечелва първо място в един такъв.
През 1973-а кандидатства ХА „Николай Павлович“, специалност „изкуствознание“, но стига до политическия изпит, на който така и не отива, защото се успива след дълга подготовка предната вечер в бар „Славия“. Затова продължава в ЮЗУ Дупница, първо учи за бакалавър, после завършва две магистратури и се оказва между първите новоизлюпени педагог–инженери. Междувременно се явява на изпити за втора ПКС по изобразително изкуство, В1 ниво английски език, втора категория дисководещ към бюро „Естрада“. След това учи в Софийския и ДИУУ, учител на деца с ДУН /СОП/, Техническия в Русе, учител по информационни технологии, НБУ със сертификат за завършено обучение по училищен мениджмънт, сертификат за обучение на възрастни по проблемите на приобщаващото образование от „Save the Children”, свидетелство за обучение на учители по базови компютърни умения от БАН. Също и досега е страстен любител на шофирането, четири категории са отразени в шофьорската му книжка.
През 1972 г започва работа като учител по разпределение в с. Бели Осъм, през 1987-а става школски шеф, през януари 1992 се явява на първия конкурс за директори във Велико Търново. Оттогава до 2016-та е директор в ОУ „Иван Хаджийски“.
Четките и боите остават само хоби, като все пак продължава да участва в пленери и изложби, активно се занимава с иконопис. Той е единственият допуснат участник от Ловешка област на Първото международно биенале на църковните изкуства във Велико Търново. Негови икони има на много места по света, а 3 има в Българския културен център във Варшава.
Стефан казва за сегашното си битие: „В края на краищата така стана, че мислейки как ще живея от рисуване, сега живея, за да рисувам. И за да не остана съвсем без хоби, прописах. Занимание, което не уврежда общественото психично здраве.” Стефан е и меломан и като такъв често сътрудничи с материали на в-к „Троян 21”.
Обявява своята изложба за финална ретроспективна изложба, в която ще има всичко, започвайки с етюди от В. Търново, където почти година рисува с класа на проф. Стефан Лазаров, икони, натюрморти, пейзажи, портрети, шаржове, даже и нещо като инсталации.
Заповядайте!
