Професор  Минко Балкански 50 години няма възможност да се върне в родината, но остава свързан с България. Следен е от службите по онова време с опити да го върнат обратно. От момента, в който юношата Минко стъпва във Франция, получава от баща си над 3000 писма,    които до ден днешен пази като най-скъп спомен. В годината, когато връщането в родината на професора става възможно, той с устрем, воля и обич създава фондация, с която подпомага      образованието и социалната дейност в родината си. Фондацията е трамплин за повишаване на професионалната компетентност на преподавателите по информатика, както и подпомагането на даровити български деца, решили да се посветят на физиката, математиката и                         информатиката. През 2006 г. проф. Балкански създава Национален институт за образование в    с. Оряховица, а след това и лятна академия по цигулка, в която преподават видни френски       педагози. Създава и международен пленер на изобразителните изкуства. Професор Балкански подпомага финансово над 140 училища в България и дарява компютри във време, когато това е почти невъзможно за учебните институции у нас. Дарява голяма сума и на Американския      университет в България. Има ценен принос за интернационализирането на българската наука чрез „Институт за перспективни върхови изследвания“ и  организира  летни школи в Созопол. Всяка година по лична покана у нас идват видни световни лектори по актуални теми. Мащабите на неговата просветителска дейност в България са толкова големи, че са основателна причина да бъде наричан „най-големият благодетел в областта на образованието у нас“.

Негови ученици българи в момента са на ръководни постове в едни от най-авторитетните научни институти и университети по света и голяма част от тях са професори. Проф. Минко Балкански живее във Франция и е бил преподавател в едни от най-престижните френски и   американски университети. Носител е на международни награди за постижения в науката.   Дели ежедневието си между Париж и имението си във Фурж – Нормандия и както казва той, никога няма свободно време и не скучае. Този истински просветител, будител, благодетел,     дарител, учен и необикновен Човек, когато говори за родината и за хората тук, очите му блестят.

„Аз съм щастлив човек. Идвам в България най-вече заради общуването с хората тук. Като малък, много исках да се катеря по скалите. Бяха стръмни и не успявах, но всеки ден си казвах „Утре ще стане!” Винаги съм се стремял да правя неща за надмогване. Да се надскочиш! Това е моят живот!”

„Вярвам в разума, стремежа към знание и смисъла да направиш нещо за другите.”

„Най-важният завет, оставен от родителите ми беше да бъда добър човек.”

„Общуването с хората тук ми е най-мило и затова няма да спра да се връщам в България докато съм жив.”

проф. Минко Балкански

След прожекцията на филма – разговор за дарителството и подкрепата между хората.

Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на семейство Людмила и Тихомир Ковачеви.